аскетизъм

Речник на българския език

аскетѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
2. Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
прил. аскетѝчен, аскетѝчна, аскетѝчно, мн. аскетѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • аскетизам
  • аскитизам
  • аскитизъм
  • ъскетизам
  • ъскетизъм
  • ъскитизам
  • ъскитизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-ке-ти-зъм
непълен член ас-ке-тиз-ма
пълен член ас-ке-тиз-мът
мн.ч. ас-ке-тиз-ми
членувано ас-ке-тиз-ми-те
бройна форма ас-ке-ти-зъ-ма
звателна форма