антитеза

Речник на българския език

антитѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. антитѐзи, ж. Противоположност, противопоставяне.

Грешни изписвания (7)

  • антетеза
  • антетезъ
  • антитезъ
  • ънтетеза
  • ънтетезъ
  • ънтитеза
  • ънтитезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-те-за
членувано ан-ти-те-за-та
мн.ч. ан-ти-те-зи
членувано ан-ти-те-зи-те
звателна форма