алфа

Речник на българския език

а̀лфа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Название на първата буква от гръцката азбука.
Алфа(та) и омега(та). — Най-главното, основното, същественото (в нещо).

Грешни изписвания (1)

  • алфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-фа
членувано ал-фа-та
мн.ч. ал-фи
членувано ал-фи-те
звателна форма