ПОИЗПЪЧВАМ

Речник на българския език

поизпъчвам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поиспъчвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъч-вам по-из-пъч-ва-ме
2 лице по-из-пъч-ваш по-из-пъч-ва-те
3 лице по-из-пъч-ва по-из-пъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъч-вах по-из-пъч-вах-ме
2 лице по-из-пъч-ва по-из-пъч-вах-те
3 лице по-из-пъч-ва по-из-пъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъч-вах по-из-пъч-вах-ме
2 лице по-из-пъч-ва-ше по-из-пъч-вах-те
3 лице по-из-пъч-ва-ше по-из-пъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчвал съм поизпъчвала съм поизпъчвало съм поизпъчвали сме
2 лице поизпъчвал си поизпъчвала си поизпъчвало си поизпъчвали сте
3 лице поизпъчвал е поизпъчвала е поизпъчвало е поизпъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизпъчвал бях поизпъчвала бях поизпъчвало бяхме поизпъчвали
2 лице беше поизпъчвал беше поизпъчвала беше поизпъчвало бяхте поизпъчвали
3 лице беше поизпъчвал беше поизпъчвала беше поизпъчвало бяха поизпъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизпъчвам ще поизпъчваме
2 лице ще поизпъчваш ще поизпъчвате
3 лице ще поизпъчва ще поизпъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизпъчвал ще съм поизпъчвала ще съм поизпъчвало ще сме поизпъчвали
2 лице ще си поизпъчвал ще си поизпъчвала ще си поизпъчвало ще сте поизпъчвали
3 лице ще е поизпъчвал ще е поизпъчвала ще е поизпъчвало ще са поизпъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизпъчвам щяхме да поизпъчваме
2 лице щеше да поизпъчваш щяхте да поизпъчвате
3 лице щеше да поизпъчва щяха да поизпъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизпъчвал щях да съм поизпъчвала щях да съм поизпъчвало щяхме да сме поизпъчвали
2 лице щеше да си поизпъчвал щеше да си поизпъчвала щеше да си поизпъчвало щяхте да сте поизпъчвали
3 лице щеше да е поизпъчвал щеше да е поизпъчвала щеше да е поизпъчвало щяха да са поизпъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчвал съм поизпъчвала съм поизпъчвало съм поизпъчвали сме
2 лице поизпъчвал си поизпъчвала си поизпъчвало си поизпъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчвал съм поизпъчвала съм поизпъчвало съм поизпъчвали сме
2 лице поизпъчвал си поизпъчвала си поизпъчвало си поизпъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизпъчвал била съм поизпъчвала било съм поизпъчвало били сме поизпъчвали
2 лице бил си поизпъчвал била си поизпъчвала било си поизпъчвало били сте поизпъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизпъчвам щяла съм да поизпъчвам щяло съм да поизпъчвам щели сме да поизпъчваме
2 лице щял си да поизпъчваш щяла си да поизпъчваш щяло си да поизпъчваш щели сте да поизпъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизпъчвал щяла съм да съм поизпъчвала щяло съм да съм поизпъчвало щели сме да сме поизпъчвали
2 лице щял си да си поизпъчвал щяла си да си поизпъчвала щяло си да си поизпъчвало щели сте да сте поизпъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизпъчвал бих поизпъчвала бих поизпъчвало бихме поизпъчвали
2 лице би поизпъчвал би поизпъчвала би поизпъчвало бихте поизпъчвали
3 лице би поизпъчвал би поизпъчвала би поизпъчвало биха поизпъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-пъч-вай по-из-пъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъч-вал
непълен член по-из-пъч-ва-лия
пълен член по-из-пъч-ва-ли-ят
женски род по-из-пъч-ва-ла
членувано по-из-пъч-ва-ла-та
среден род по-из-пъч-ва-ло
членувано по-из-пъч-ва-ло-то
множествено число по-из-пъч-ва-ли
членувано по-из-пъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъч-вал
женски род по-из-пъч-ва-ла
среден род по-из-пъч-ва-ло
множествено число по-из-пъч-ва-ли