поизпъчвал е

Речник на българския език

1. поизпъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчвал е е производна форма на поизпъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчвал е е производна форма на поизпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчвал е е производна форма на поизпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).