поизпъчвал

Речник на българския език

1. поизпъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчвал е производна форма на поизпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчвал е производна форма на поизпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпъчвал е производна форма на поизпъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпъчвал е производна форма на поизпъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).