ПОБАВЯ

Речник на българския език

1. побавя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • побавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ба-вя по-ба-вим
2 лице по-ба-виш по-ба-ви-те
3 лице по-ба-ви по-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ба-вих по-ба-вих-ме
2 лице по-ба-ви по-ба-вих-те
3 лице по-ба-ви по-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ба-вех по-ба-вех-ме
2 лице по-ба-ве-ше по-ба-вех-те
3 лице по-ба-ве-ше по-ба-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побавил съм побавила съм побавило съм побавили сме
2 лице побавил си побавила си побавило си побавили сте
3 лице побавил е побавила е побавило е побавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побавил бях побавила бях побавило бяхме побавили
2 лице беше побавил беше побавила беше побавило бяхте побавили
3 лице беше побавил беше побавила беше побавило бяха побавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще побавя ще побавим
2 лице ще побавиш ще побавите
3 лице ще побави ще побавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побавил ще съм побавила ще съм побавило ще сме побавили
2 лице ще си побавил ще си побавила ще си побавило ще сте побавили
3 лице ще е побавил ще е побавила ще е побавило ще са побавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да побавя щяхме да побавим
2 лице щеше да побавиш щяхте да побавите
3 лице щеше да побави щяха да побавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побавил щях да съм побавила щях да съм побавило щяхме да сме побавили
2 лице щеше да си побавил щеше да си побавила щеше да си побавило щяхте да сте побавили
3 лице щеше да е побавил щеше да е побавила щеше да е побавило щяха да са побавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побавел съм побавела съм побавело съм побавели сме
2 лице побавел си побавела си побавело си побавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побавил съм побавила съм побавило съм побавили сме
2 лице побавил си побавила си побавило си побавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побавил била съм побавила било съм побавило били сме побавили
2 лице бил си побавил била си побавила било си побавило били сте побавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побавя щяла съм да побавя щяло съм да побавя щели сме да побавим
2 лице щял си да побавиш щяла си да побавиш щяло си да побавиш щели сте да побавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побавил щяла съм да съм побавила щяло съм да съм побавило щели сме да сме побавили
2 лице щял си да си побавил щяла си да си побавила щяло си да си побавило щели сте да сте побавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побавил бих побавила бих побавило бихме побавили
2 лице би побавил би побавила би побавило бихте побавили
3 лице би побавил би побавила би побавило биха побавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ба-ви по-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ба-вен
непълен член по-ба-ве-ния
пълен член по-ба-ве-ни-ят
женски род по-ба-ве-на
членувано по-ба-ве-на-та
среден род по-ба-ве-но
членувано по-ба-ве-но-то
множествено число по-ба-ве-ни
членувано по-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ба-вил
непълен член по-ба-ви-лия
пълен член по-ба-ви-ли-ят
женски род по-ба-ви-ла
членувано по-ба-ви-ла-та
среден род по-ба-ви-ло
членувано по-ба-ви-ло-то
множествено число по-ба-ви-ли
членувано по-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ба-вел
женски род по-ба-ве-ла
среден род по-ба-ве-ло
множествено число по-ба-ве-ли

2. побавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

побавя е производна форма на побавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. побавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побавя е производна форма на побавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. побавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побавя е производна форма на побавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).