побавила

Речник на българския език

1. побавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побавила е производна форма на побавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

побавила е производна форма на побавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).