побавело

Речник на българския език

1. побавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побавело е производна форма на побавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побавело е производна форма на побавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).