побавило

Речник на българския език

1. побавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побавило е производна форма на побавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

побавило е производна форма на побавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).