ПАРЦАЛИВ

Речник на българския език

парцалѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

парцалѝва, парцалѝво, мн. парцалѝви, прил.
1. Който е на парцали; окъсан. Парцаливи дрехи.
2. Който е облечен в парцали. Парцалив мъж.
3. Който е направен от парцали. Парцалива топка. Парцалива кукла.

Грешни изписвания (7)

  • парцълив
  • пърцалив
  • пърцълив
  • парцалиф
  • парцълиф
  • пърцалиф
  • пърцълиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пар-ца-лив
непълен член пар-ца-ли-вия
пълен член пар-ца-ли-ви-ят
ж. р. пар-ца-ли-ва
членувано пар-ца-ли-ва-та
ср. р. пар-ца-ли-во
членувано пар-ца-ли-во-то
мн. ч. пар-ца-ли-ви
членувано пар-ца-ли-ви-те