съдран

Речник на българския език

1. съдра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съдра̀на, съдра̀но, мн. съдра̀ни, прил. Скъсан.

Грешни изписвания (1)

  • садран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съд-ран
непълен член съд-ра-ния
пълен член съд-ра-ни-ят
ж. р. съд-ра-на
членувано съд-ра-на-та
ср. р. съд-ра-но
членувано съд-ра-но-то
мн. ч. съд-ра-ни
членувано съд-ра-ни-те

2. съдран — мин. страд. прич. м. р.

съдран е производна форма на съдера (мин. страд. прич. м. р.).