ОТПРАТКА

Речник на българския език

отпра̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отпраткъ
  • утпратка
  • утпраткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-п-рат-ка
членувано от-п-рат-ка-та
мн.ч. от-п-рат-ки
членувано от-п-рат-ки-те
звателна форма