препратка

Речник на българския език

препра̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. препратки, ж.
1. Само ед. Препращане.
2. Бележка в книга, с която се препраща към друг пасаж, друга книга и т. н.

Грешни изписвания (3)

  • препраткъ
  • припратка
  • припраткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. преп-рат-ка
членувано преп-рат-ка-та
мн.ч. преп-рат-ки
членувано преп-рат-ки-те
звателна форма