ОТПОРЯ

Речник на българския език

отпо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

отпо̀риш, мин. св. отпо̀рих, мин. прич. отпо̀рил, св.вж. отпарям.

Грешни изписвания (3)

  • отпоръ
  • утпоръ
  • утпоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-по-ря от-по-рим
2 лице от-по-риш от-по-ри-те
3 лице от-по-ри от-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-по-рих от-по-рих-ме
2 лице от-по-ри от-по-рих-те
3 лице от-по-ри от-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-по-рех от-по-рех-ме
2 лице от-по-ре-ше от-по-рех-те
3 лице от-по-ре-ше от-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорил съм отпорила съм отпорило съм отпорили сме
2 лице отпорил си отпорила си отпорило си отпорили сте
3 лице отпорил е отпорила е отпорило е отпорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпорил бях отпорила бях отпорило бяхме отпорили
2 лице беше отпорил беше отпорила беше отпорило бяхте отпорили
3 лице беше отпорил беше отпорила беше отпорило бяха отпорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отпоря ще отпорим
2 лице ще отпориш ще отпорите
3 лице ще отпори ще отпорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпорил ще съм отпорила ще съм отпорило ще сме отпорили
2 лице ще си отпорил ще си отпорила ще си отпорило ще сте отпорили
3 лице ще е отпорил ще е отпорила ще е отпорило ще са отпорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отпоря щяхме да отпорим
2 лице щеше да отпориш щяхте да отпорите
3 лице щеше да отпори щяха да отпорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпорил щях да съм отпорила щях да съм отпорило щяхме да сме отпорили
2 лице щеше да си отпорил щеше да си отпорила щеше да си отпорило щяхте да сте отпорили
3 лице щеше да е отпорил щеше да е отпорила щеше да е отпорило щяха да са отпорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорел съм отпорела съм отпорело съм отпорели сме
2 лице отпорел си отпорела си отпорело си отпорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорил съм отпорила съм отпорило съм отпорили сме
2 лице отпорил си отпорила си отпорило си отпорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпорил била съм отпорила било съм отпорило били сме отпорили
2 лице бил си отпорил била си отпорила било си отпорило били сте отпорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпоря щяла съм да отпоря щяло съм да отпоря щели сме да отпорим
2 лице щял си да отпориш щяла си да отпориш щяло си да отпориш щели сте да отпорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпорил щяла съм да съм отпорила щяло съм да съм отпорило щели сме да сме отпорили
2 лице щял си да си отпорил щяла си да си отпорила щяло си да си отпорило щели сте да сте отпорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпорил бих отпорила бих отпорило бихме отпорили
2 лице би отпорил би отпорила би отпорило бихте отпорили
3 лице би отпорил би отпорила би отпорило биха отпорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-по-ри от-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-по-рен
непълен член от-по-ре-ния
пълен член от-по-ре-ни-ят
женски род от-по-ре-на
членувано от-по-ре-на-та
среден род от-по-ре-но
членувано от-по-ре-но-то
множествено число от-по-ре-ни
членувано от-по-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-по-рил
непълен член от-по-ри-лия
пълен член от-по-ри-ли-ят
женски род от-по-ри-ла
членувано от-по-ри-ла-та
среден род от-по-ри-ло
членувано от-по-ри-ло-то
множествено число от-по-ри-ли
членувано от-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-по-рел
женски род от-по-ре-ла
среден род от-по-ре-ло
множествено число от-по-ре-ли