отпори

Речник на българския език

1. отпори — мн. ч.

отпори е производна форма на отпор (мн. ч.).

2. отпори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отпори е производна форма на отпоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отпори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отпори е производна форма на отпоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отпори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отпори е производна форма на отпоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. отпори — повелително наклонение, ед. ч.

отпори е производна форма на отпоря (повелително наклонение, ед. ч.).