бил отпорил

Речник на българския език

1. бил отпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил отпорил е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).