било отпорило

Речник на българския език

1. било отпорило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било отпорило е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).