ОТВЕСЕН

Речник на българския език

отвѐсен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отвѐсна, отвѐсно, мн. отвѐсни, прил.
1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален.
2. Много стръмен. Отвесни скали. Отвесен бряг.

Грешни изписвания (3)

  • отвесин
  • утвесен
  • утвесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ве-сен
непълен член от-вес-ния
пълен член от-вес-ни-ят
ж. р. от-вес-на
членувано от-вес-на-та
ср. р. от-вес-но
членувано от-вес-но-то
мн. ч. от-вес-ни
членувано от-вес-ни-те