ОРЕВАВАМ

Речник на българския език

орева̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оревавъм
  • оривавам
  • оривавъм
  • уревавам
  • уревавъм
  • уривавам
  • уривавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оре-ва-вам оре-ва-ва-ме
2 лице оре-ва-ваш оре-ва-ва-те
3 лице оре-ва-ва оре-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оре-ва-вах оре-ва-вах-ме
2 лице оре-ва-ва оре-ва-вах-те
3 лице оре-ва-ва оре-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оре-ва-вах оре-ва-вах-ме
2 лице оре-ва-ва-ше оре-ва-вах-те
3 лице оре-ва-ва-ше оре-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оревавал съм оревавала съм оревавало съм оревавали сме
2 лице оревавал си оревавала си оревавало си оревавали сте
3 лице оревавал е оревавала е оревавало е оревавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оревавал бях оревавала бях оревавало бяхме оревавали
2 лице беше оревавал беше оревавала беше оревавало бяхте оревавали
3 лице беше оревавал беше оревавала беше оревавало бяха оревавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оревавам ще ореваваме
2 лице ще ореваваш ще оревавате
3 лице ще оревава ще оревават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оревавал ще съм оревавала ще съм оревавало ще сме оревавали
2 лице ще си оревавал ще си оревавала ще си оревавало ще сте оревавали
3 лице ще е оревавал ще е оревавала ще е оревавало ще са оревавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оревавам щяхме да ореваваме
2 лице щеше да ореваваш щяхте да оревавате
3 лице щеше да оревава щяха да оревават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оревавал щях да съм оревавала щях да съм оревавало щяхме да сме оревавали
2 лице щеше да си оревавал щеше да си оревавала щеше да си оревавало щяхте да сте оревавали
3 лице щеше да е оревавал щеше да е оревавала щеше да е оревавало щяха да са оревавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оревавал съм оревавала съм оревавало съм оревавали сме
2 лице оревавал си оревавала си оревавало си оревавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оревавал съм оревавала съм оревавало съм оревавали сме
2 лице оревавал си оревавала си оревавало си оревавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оревавал била съм оревавала било съм оревавало били сме оревавали
2 лице бил си оревавал била си оревавала било си оревавало били сте оревавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оревавам щяла съм да оревавам щяло съм да оревавам щели сме да ореваваме
2 лице щял си да ореваваш щяла си да ореваваш щяло си да ореваваш щели сте да оревавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оревавал щяла съм да съм оревавала щяло съм да съм оревавало щели сме да сме оревавали
2 лице щял си да си оревавал щяла си да си оревавала щяло си да си оревавало щели сте да сте оревавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оревавал бих оревавала бих оревавало бихме оревавали
2 лице би оревавал би оревавала би оревавало бихте оревавали
3 лице би оревавал би оревавала би оревавало биха оревавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оре-ва-вай оре-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оре-ва-ван
непълен член оре-ва-ва-ния
пълен член оре-ва-ва-ни-ят
женски род оре-ва-ва-на
членувано оре-ва-ва-на-та
среден род оре-ва-ва-но
членувано оре-ва-ва-но-то
множествено число оре-ва-ва-ни
членувано оре-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оре-ва-вал
непълен член оре-ва-ва-лия
пълен член оре-ва-ва-ли-ят
женски род оре-ва-ва-ла
членувано оре-ва-ва-ла-та
среден род оре-ва-ва-ло
членувано оре-ва-ва-ло-то
множествено число оре-ва-ва-ли
членувано оре-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оре-ва-вал
женски род оре-ва-ва-ла
среден род оре-ва-ва-ло
множествено число оре-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оре-ва-ващ
непълен член оре-ва-ва-щия
пълен член оре-ва-ва-щи-ят
женски род оре-ва-ва-ща
членувано оре-ва-ва-ща-та
среден род оре-ва-ва-що
членувано оре-ва-ва-що-то
множествено число оре-ва-ва-щи
членувано оре-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оре-ва-вай-ки