оревавала

Речник на българския език

1. оревавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оревавала е производна форма на оревавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оревавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оревавала е производна форма на оревавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оревавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оревавала е производна форма на оревавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оревавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оревавала е производна форма на оревавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).