оревавали

Речник на българския език

1. оревавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оревавали е производна форма на оревавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оревавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оревавали е производна форма на оревавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оревавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оревавали е производна форма на оревавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оревавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оревавали е производна форма на оревавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).