ореваваха

Речник на българския език

1. ореваваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ореваваха е производна форма на оревавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ореваваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ореваваха е производна форма на оревавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).