ОПИЯНЕНИЕ

Речник на българския език

опиянѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. опиянѐния, ср.
1. Въздействие от нещо, което опива, замайва. Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение.
2. Състояние на омайване, замайване от силно чувство. С опиянение слушаше думите ѝ.

Грешни изписвания (11)

  • опеанение
  • опеънение
  • опеянение
  • опианение
  • опиънение
  • упеанение
  • упеънение
  • упеянение
  • упианение
  • упиънение
  • упиянение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опи-я-не-ние
членувано опи-я-не-ни-е-то
мн.ч. опи-я-не-ния
членувано опи-я-не-ни-я-та