ОПЕРЕТЕН

Речник на българския език

оперѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оперетин
  • опиретен
  • опиретин
  • уперетен
  • уперетин
  • упиретен
  • упиретин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опе-ре-тен
непълен член опе-рет-ния
пълен член опе-рет-ни-ят
ж. р. опе-рет-на
членувано опе-рет-на-та
ср. р. опе-рет-но
членувано опе-рет-но-то
мн. ч. опе-рет-ни
членувано опе-рет-ни-те