ОПЕРАЦИЯ

Речник на българския език

опера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. опера̀ции, ж.
1. Медицинска помощ, изразяваща се в непосредствено механическо въздействие върху болни тъкани и органи чрез изрязване. Правя сърдечна операция.
2. Военни действия, подчинени на определена цел. Настъпателна операция.
3. Действие на охранителните органи с оглед опазване на вътрешния ред и правата на гражданите. Полицейска операция.
4. Извършване на определена задача в рамките на цялостен процес. Извършват се няколко операции за сглобяване на цялата машина.
5. Съвкупност от действия. Спасителна операция. Математическа операция.
6. Финансови действия, свързани с търговия или банково дело. Финансови операции.
Операция суап/Суапова операция.Спец. В банковото дело — конверсия на външен дълг в капитал.

Грешни изписвания (23)

  • операцеа
  • операцеъ
  • операцея
  • операциа
  • операциъ
  • опирацеа
  • опирацеъ
  • опирацея
  • опирациа
  • опирациъ
  • опирация
  • уперацеа
  • уперацеъ
  • уперацея
  • уперациа
  • уперациъ
  • уперация
  • упирацеа
  • упирацеъ
  • упирацея
  • упирациа
  • упирациъ
  • упирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ра-ция
членувано опе-ра-ци-я-та
мн.ч. опе-ра-ции
членувано опе-ра-ци-и-те
звателна форма