ОБУТ

Речник на българския език

1. обут — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обут
непълен член обу-тия
пълен член обу-ти-ят
ж. р. обу-та
членувано обу-та-та
ср. р. обу-то
членувано обу-то-то
мн. ч. обу-ти
членувано обу-ти-те

2. обут — мин. страд. прич. м. р.

обут е производна форма на обуя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки