обутият

Речник на българския език

1. обутият — м. р. пълен член

обутият е производна форма на обут (м. р. пълен член).

2. обутият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

обутият е производна форма на обуя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).