ОБЛАГА

Речник на българския език

1. обла̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обла̀ги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.

Грешни изписвания (3)

  • облагъ
  • ублага
  • ублагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ла-га
членувано об-ла-га-та
мн.ч. об-ла-ги
членувано об-ла-ги-те
звателна форма

2. облага — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облага е производна форма на облагам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. облага — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облага е производна форма на облагам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. облага — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облага е производна форма на облагам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).