НАЦУПЕН

Речник на българския език

1. нацу̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нацу̀пена, нацу̀пено, мн. нацу̀пени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва.

Грешни изписвания (3)

  • нацупин
  • нъцупен
  • нъцупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-цу-пен
непълен член на-цу-пе-ния
пълен член на-цу-пе-ни-ят
ж. р. на-цу-пе-на
членувано на-цу-пе-на-та
ср. р. на-цу-пе-но
членувано на-цу-пе-но-то
мн. ч. на-цу-пе-ни
членувано на-цу-пе-ни-те

2. нацупен — мин. страд. прич. м. р.

нацупен е производна форма на нацупя (мин. страд. прич. м. р.).