НАОСТРЯ

Речник на българския език

1. нао̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

нао̀стриш, мин. св. нао̀стрих, мин. прич. нао̀стрил, св.вж. наострям.

Грешни изписвания (3)

  • наостръ
  • нъостръ
  • нъостря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ос-т-ря на-ос-т-рим
2 лице на-ос-т-риш на-ос-т-ри-те
3 лице на-ос-т-ри на-ос-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ос-т-рих на-ос-т-рих-ме
2 лице на-ос-т-ри на-ос-т-рих-те
3 лице на-ос-т-ри на-ос-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ос-т-рех на-ос-т-рех-ме
2 лице на-ос-т-ре-ше на-ос-т-рех-те
3 лице на-ос-т-ре-ше на-ос-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострил съм наострила съм наострило съм наострили сме
2 лице наострил си наострила си наострило си наострили сте
3 лице наострил е наострила е наострило е наострили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наострил бях наострила бях наострило бяхме наострили
2 лице беше наострил беше наострила беше наострило бяхте наострили
3 лице беше наострил беше наострила беше наострило бяха наострили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наостря ще наострим
2 лице ще наостриш ще наострите
3 лице ще наостри ще наострят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наострил ще съм наострила ще съм наострило ще сме наострили
2 лице ще си наострил ще си наострила ще си наострило ще сте наострили
3 лице ще е наострил ще е наострила ще е наострило ще са наострили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наостря щяхме да наострим
2 лице щеше да наостриш щяхте да наострите
3 лице щеше да наостри щяха да наострят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наострил щях да съм наострила щях да съм наострило щяхме да сме наострили
2 лице щеше да си наострил щеше да си наострила щеше да си наострило щяхте да сте наострили
3 лице щеше да е наострил щеше да е наострила щеше да е наострило щяха да са наострили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострел съм наострела съм наострело съм наострели сме
2 лице наострел си наострела си наострело си наострели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострил съм наострила съм наострило съм наострили сме
2 лице наострил си наострила си наострило си наострили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наострил била съм наострила било съм наострило били сме наострили
2 лице бил си наострил била си наострила било си наострило били сте наострили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наостря щяла съм да наостря щяло съм да наостря щели сме да наострим
2 лице щял си да наостриш щяла си да наостриш щяло си да наостриш щели сте да наострите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наострил щяла съм да съм наострила щяло съм да съм наострило щели сме да сме наострили
2 лице щял си да си наострил щяла си да си наострила щяло си да си наострило щели сте да сте наострили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наострил бих наострила бих наострило бихме наострили
2 лице би наострил би наострила би наострило бихте наострили
3 лице би наострил би наострила би наострило биха наострили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ос-т-ри на-ос-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ос-т-рен
непълен член на-ос-т-ре-ния
пълен член на-ос-т-ре-ни-ят
женски род на-ос-т-ре-на
членувано на-ос-т-ре-на-та
среден род на-ос-т-ре-но
членувано на-ос-т-ре-но-то
множествено число на-ос-т-ре-ни
членувано на-ос-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ос-т-рил
непълен член на-ос-т-ри-лия
пълен член на-ос-т-ри-ли-ят
женски род на-ос-т-ри-ла
членувано на-ос-т-ри-ла-та
среден род на-ос-т-ри-ло
членувано на-ос-т-ри-ло-то
множествено число на-ос-т-ри-ли
членувано на-ос-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ос-т-рел
женски род на-ос-т-ре-ла
среден род на-ос-т-ре-ло
множествено число на-ос-т-ре-ли

2. наостря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наостря е производна форма на наострям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. наостря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наостря е производна форма на наострям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. наостря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наостря е производна форма на наострям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).