наострел

Речник на българския език

1. наострел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наострел е производна форма на наостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наострел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наострел е производна форма на наостря (мин. деят. несв. прич. м. р.).