наострело
1.
наострело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
наострело
е производна форма
на наостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
наострело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
наострело
е производна форма
на наостря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).