наострило

Речник на българския език

1. наострило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наострило е производна форма на наостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наострило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наострило е производна форма на наостря (мин. деят. св. прич. ср. р.).