ДОСТ

Речник на българския език

дост — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

до̀стът, до̀ста, мн. до̀стове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дост
непълен член дос-та
пълен член дос-тът
мн.ч. дос-то-ве
членувано дос-то-ве-те
бройна форма дос-та
звателна форма —

Връзки