доказа̀телство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. доказа̀телства, ср.
1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказателства.
2. Обикн. ед. Доказване или начин на доказване. Доказателството на теоремата е лесно.
прил. доказа̀телствен, доказа̀телствена, доказа̀телствено, мн. доказа̀телствени. Доказателствен материал.
1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказателства.
2. Обикн. ед. Доказване или начин на доказване. Доказателството на теоремата е лесно.
прил. доказа̀телствен, доказа̀телствена, доказа̀телствено, мн. доказа̀телствени. Доказателствен материал.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- доказателству
- доказатилство
- доказатилству
- докъзателство
- докъзателству
- докъзатилство
- докъзатилству
- дуказателство
- дуказателству
- дуказатилство
- дуказатилству
- дукъзателство
- дукъзателству
- дукъзатилство
- дукъзатилству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | до-ка-за-тел-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | до-ка-за-тел-с-т-во-то | |
| мн.ч. | до-ка-за-тел-с-т-ва | |
| членувано | до-ка-за-тел-с-т-ва-та |