удостоверение

Речник на българския език

удостоверѐние — съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. удостоверѐния, ср.
1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за раждане.
2. Удостоверяване.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • одостоверение
  • одостовирение
  • одостуверение
  • одостувирение
  • одустоверение
  • одустовирение
  • одустуверение
  • одустувирение
  • удостовирение
  • удостуверение
  • удостувирение
  • удустоверение
  • удустовирение
  • удустуверение
  • удустувирение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удос-то-ве-ре-ние
членувано удос-то-ве-ре-ни-е-то
мн.ч. удос-то-ве-ре-ния
членувано удос-то-ве-ре-ни-я-та

Връзки