документ

Речник на българския език

докумѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. докумѐнти, (два) докумѐнта, м.
1. Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо. Дайте си документите.
2. Писмен текст, който има значението на официално разпореждане, програма и др. и има историческа стойност. Подписката е документ за бъдещите поколения.
3. Писмен и снимков материал с голяма историческа стойност. Всеки преврат има своите документи.
прил. документа̀лен, документа̀лна, документа̀лно, мн. документа̀лни. Документален филм.

Грешни изписвания (3)

  • докомент
  • дукомент
  • дукумент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ку-мент
непълен член до-ку-мен-та
пълен член до-ку-мен-тът
мн.ч. до-ку-мен-ти
членувано до-ку-мен-ти-те
бройна форма до-ку-мен-та
звателна форма