детона̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
мн. детона̀ции, ж.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.
Грешни изписвания (23)
- детонацеа
- детонацеъ
- детонацея
- детонациа
- детонациъ
- детунацеа
- детунацеъ
- детунацея
- детунациа
- детунациъ
- детунация
- дитонацеа
- дитонацеъ
- дитонацея
- дитонациа
- дитонациъ
- дитонация
- дитунацеа
- дитунацеъ
- дитунацея
- дитунациа
- дитунациъ
- дитунация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | де-то-на-ция | |
---|---|---|
членувано | де-то-на-ци-я-та | |
мн.ч. | де-то-на-ции | |
членувано | де-то-на-ци-и-те | |
звателна форма | — |