ДЕТОНАЦИЯ

Речник на българския език

детона̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. детона̀ции, ж.
1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха.
2. Спец. Бурно взривно изгаряне на горивната смес в двигатели с вътрешно горене, което нарушава нормалния работен процес.

Грешни изписвания (23)

  • детонацеа
  • детонацеъ
  • детонацея
  • детонациа
  • детонациъ
  • детунацеа
  • детунацеъ
  • детунацея
  • детунациа
  • детунациъ
  • детунация
  • дитонацеа
  • дитонацеъ
  • дитонацея
  • дитонациа
  • дитонациъ
  • дитонация
  • дитунацеа
  • дитунацеъ
  • дитунацея
  • дитунациа
  • дитунациъ
  • дитунация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-то-на-ция
членувано де-то-на-ци-я-та
мн.ч. де-то-на-ции
членувано де-то-на-ци-и-те
звателна форма