деспо̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. деспо̀ти, м.
1. ист. В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. ист. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.
1. ист. В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. ист. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- диспот
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дес-пот | |
|---|---|---|
| непълен член | дес-по-та | |
| пълен член | дес-по-тът | |
| мн.ч. | дес-по-ти | |
| членувано | дес-по-ти-те | |
| бройна форма | дес-по-та | |
| звателна форма | — | |