ДЕНДИ

Речник на българския език

дѐнди съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. дѐндита, м. и ср. Разг. Конте.

Грешни изписвания (1)

  • денде

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ден-ди
членувано ден-ди-то
мн.ч. ден-ди-та
членувано ден-ди-та-та