конте

Речник на българския език

контѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. контѐта, ср. Разг. Човек, който обича да се издокарва, гизди. Голямо конте. Маниери на конте.
прил. контѐшки, контѐшка, контѐшко, мн. контѐшки. Контешки дрехи.

Грешни изписвания (1)

  • кунте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-те
членувано кон-те-то
мн.ч. кон-те-та
членувано кон-те-та-та