ГРАБИТЕЛ

Речник на българския език

грабѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

грабѝтелят, грабѝтеля, мн. грабѝтели, м. Човек, който върши грабеж.
прил. грабѝтелски, грабѝтелска, грабѝтелско, мн. грабѝтелски.

Грешни изписвания (3)

  • грабитил
  • гръбител
  • гръбитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-би-тел
непълен член гра-би-те-ля
пълен член гра-би-те-лят
мн.ч. гра-би-те-ли
членувано гра-би-те-ли-те
бройна форма гра-би-те-ли
звателна форма гра-би-те-лю