хиена

Речник на българския език

хиѐна съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. хиѐни, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.

Грешни изписвания (3)

  • хеена
  • хеенъ
  • хиенъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-е-на
членувано хи-е-на-та
мн.ч. хи-е-ни
членувано хи-е-ни-те
звателна форма хи-е-но