1.
хѝщник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. хѝщници, (два) хѝщника, м.
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хѝщнически, хѝщническа, хѝщническо, мн. хѝщнически.
същ. хѝщничество, ср. (във 2 знач.).
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хѝщнически, хѝщническа, хѝщническо, мн. хѝщнически.
същ. хѝщничество, ср. (във 2 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хиштнек
- хиштник
- хищнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хищ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | хищ-ни-ка | |
| пълен член | хищ-ни-кът | |
| мн.ч. | хищ-ни-ци | |
| членувано | хищ-ни-ци-те | |
| бройна форма | хищ-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
хѝщник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. хѝщници, (два) хѝщника, м.
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хѝщнически, хѝщническа, хѝщническо, мн. хѝщнически.
същ. хѝщничество, ср. (във 2 знач.).
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хѝщнически, хѝщническа, хѝщническо, мн. хѝщнически.
същ. хѝщничество, ср. (във 2 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хиштнек
- хиштник
- хищнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хищ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | хищ-ни-ка | |
| пълен член | хищ-ни-кът | |
| мн.ч. | хищ-ни-ци | |
| членувано | хищ-ни-ци-те | |
| бройна форма | хищ-ни-ци | |
| звателна форма | хищ-ни-ко | |