ВЪЗПРИЕМАМ

Речник на българския език

възприѐмам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възприѐмаш, несв. и възприѐма, св.
1. Кого, какво. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния свят.
2. Разбирам и усвоявам. Трудно възприема.
3. Какво. Приемам, получавам и усвоявам. Той възприел неговото гледище и го доразвил.

Грешни изписвания (7)

  • вазпреемам
  • вазпреемъм
  • вазприемам
  • вазприемъм
  • възпреемам
  • възпреемъм
  • възприемъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-е-мам въз-п-ри-е-ма-ме
2 лице въз-п-ри-е-маш въз-п-ри-е-ма-те
3 лице въз-п-ри-е-ма въз-п-ри-е-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-е-мах въз-п-ри-е-мах-ме
2 лице въз-п-ри-е-ма въз-п-ри-е-мах-те
3 лице въз-п-ри-е-ма въз-п-ри-е-ма-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ри-е-мах въз-п-ри-е-мах-ме
2 лице въз-п-ри-е-ма-ше въз-п-ри-е-мах-те
3 лице въз-п-ри-е-ма-ше въз-п-ри-е-ма-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприемал съм възприемала съм възприемало съм възприемали сме
2 лице възприемал си възприемала си възприемало си възприемали сте
3 лице възприемал е възприемала е възприемало е възприемали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възприемал бях възприемала бях възприемало бяхме възприемали
2 лице беше възприемал беше възприемала беше възприемало бяхте възприемали
3 лице беше възприемал беше възприемала беше възприемало бяха възприемали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възприемам ще възприемаме
2 лице ще възприемаш ще възприемате
3 лице ще възприема ще възприемат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възприемал ще съм възприемала ще съм възприемало ще сме възприемали
2 лице ще си възприемал ще си възприемала ще си възприемало ще сте възприемали
3 лице ще е възприемал ще е възприемала ще е възприемало ще са възприемали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възприемам щяхме да възприемаме
2 лице щеше да възприемаш щяхте да възприемате
3 лице щеше да възприема щяха да възприемат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възприемал щях да съм възприемала щях да съм възприемало щяхме да сме възприемали
2 лице щеше да си възприемал щеше да си възприемала щеше да си възприемало щяхте да сте възприемали
3 лице щеше да е възприемал щеше да е възприемала щеше да е възприемало щяха да са възприемали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприемал съм възприемала съм възприемало съм възприемали сме
2 лице възприемал си възприемала си възприемало си възприемали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възприемал съм възприемала съм възприемало съм възприемали сме
2 лице възприемал си възприемала си възприемало си възприемали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възприемал била съм възприемала било съм възприемало били сме възприемали
2 лице бил си възприемал била си възприемала било си възприемало били сте възприемали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възприемам щяла съм да възприемам щяло съм да възприемам щели сме да възприемаме
2 лице щял си да възприемаш щяла си да възприемаш щяло си да възприемаш щели сте да възприемате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възприемал щяла съм да съм възприемала щяло съм да съм възприемало щели сме да сме възприемали
2 лице щял си да си възприемал щяла си да си възприемала щяло си да си възприемало щели сте да сте възприемали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възприемал бих възприемала бих възприемало бихме възприемали
2 лице би възприемал би възприемала би възприемало бихте възприемали
3 лице би възприемал би възприемала би възприемало биха възприемали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ри-е-май въз-п-ри-е-май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-е-ман
непълен член въз-п-ри-е-ма-ния
пълен член въз-п-ри-е-ма-ни-ят
женски род въз-п-ри-е-ма-на
членувано въз-п-ри-е-ма-на-та
среден род въз-п-ри-е-ма-но
членувано въз-п-ри-е-ма-но-то
множествено число въз-п-ри-е-ма-ни
членувано въз-п-ри-е-ма-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-е-мал
непълен член въз-п-ри-е-ма-лия
пълен член въз-п-ри-е-ма-ли-ят
женски род въз-п-ри-е-ма-ла
членувано въз-п-ри-е-ма-ла-та
среден род въз-п-ри-е-ма-ло
членувано въз-п-ри-е-ма-ло-то
множествено число въз-п-ри-е-ма-ли
членувано въз-п-ри-е-ма-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-е-мал
женски род въз-п-ри-е-ма-ла
среден род въз-п-ри-е-ма-ло
множествено число въз-п-ри-е-ма-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ри-е-мащ
непълен член въз-п-ри-е-ма-щия
пълен член въз-п-ри-е-ма-щи-ят
женски род въз-п-ри-е-ма-ща
членувано въз-п-ри-е-ма-ща-та
среден род въз-п-ри-е-ма-що
членувано въз-п-ри-е-ма-що-то
множествено число въз-п-ри-е-ма-щи
членувано въз-п-ри-е-ма-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-п-ри-е-май-ки