проумявам

Речник на българския език

проумя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

проумяваш, несв. и проумея, св. Разбирам. Най-сетне проумях.

Грешни изписвания (7)

  • проомявам
  • проомявъм
  • проумявъм
  • пруомявам
  • пруомявъм
  • пруумявам
  • пруумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-у-мя-вам про-у-мя-ва-ме
2 лице про-у-мя-ваш про-у-мя-ва-те
3 лице про-у-мя-ва про-у-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-у-мя-вах про-у-мя-вах-ме
2 лице про-у-мя-ва про-у-мя-вах-те
3 лице про-у-мя-ва про-у-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-у-мя-вах про-у-мя-вах-ме
2 лице про-у-мя-ва-ше про-у-мя-вах-те
3 лице про-у-мя-ва-ше про-у-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумявал съм проумявала съм проумявало съм проумявали сме
2 лице проумявал си проумявала си проумявало си проумявали сте
3 лице проумявал е проумявала е проумявало е проумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проумявал бях проумявала бях проумявало бяхме проумявали
2 лице беше проумявал беше проумявала беше проумявало бяхте проумявали
3 лице беше проумявал беше проумявала беше проумявало бяха проумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проумявам ще проумяваме
2 лице ще проумяваш ще проумявате
3 лице ще проумява ще проумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проумявал ще съм проумявала ще съм проумявало ще сме проумявали
2 лице ще си проумявал ще си проумявала ще си проумявало ще сте проумявали
3 лице ще е проумявал ще е проумявала ще е проумявало ще са проумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проумявам щяхме да проумяваме
2 лице щеше да проумяваш щяхте да проумявате
3 лице щеше да проумява щяха да проумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проумявал щях да съм проумявала щях да съм проумявало щяхме да сме проумявали
2 лице щеше да си проумявал щеше да си проумявала щеше да си проумявало щяхте да сте проумявали
3 лице щеше да е проумявал щеше да е проумявала щеше да е проумявало щяха да са проумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумявал съм проумявала съм проумявало съм проумявали сме
2 лице проумявал си проумявала си проумявало си проумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проумявал съм проумявала съм проумявало съм проумявали сме
2 лице проумявал си проумявала си проумявало си проумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проумявал била съм проумявала било съм проумявало били сме проумявали
2 лице бил си проумявал била си проумявала било си проумявало били сте проумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проумявам щяла съм да проумявам щяло съм да проумявам щели сме да проумяваме
2 лице щял си да проумяваш щяла си да проумяваш щяло си да проумяваш щели сте да проумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проумявал щяла съм да съм проумявала щяло съм да съм проумявало щели сме да сме проумявали
2 лице щял си да си проумявал щяла си да си проумявала щяло си да си проумявало щели сте да сте проумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проумявал бих проумявала бих проумявало бихме проумявали
2 лице би проумявал би проумявала би проумявало бихте проумявали
3 лице би проумявал би проумявала би проумявало биха проумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-у-мя-вай про-у-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-у-мя-ван
непълен член про-у-мя-ва-ния
пълен член про-у-мя-ва-ни-ят
женски род про-у-мя-ва-на
членувано про-у-мя-ва-на-та
среден род про-у-мя-ва-но
членувано про-у-мя-ва-но-то
множествено число про-у-мя-ва-ни
членувано про-у-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-у-мя-вал
непълен член про-у-мя-ва-лия
пълен член про-у-мя-ва-ли-ят
женски род про-у-мя-ва-ла
членувано про-у-мя-ва-ла-та
среден род про-у-мя-ва-ло
членувано про-у-мя-ва-ло-то
множествено число про-у-мя-ва-ли
членувано про-у-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-у-мя-вал
женски род про-у-мя-ва-ла
среден род про-у-мя-ва-ло
множествено число про-у-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-у-мя-ващ
непълен член про-у-мя-ва-щия
пълен член про-у-мя-ва-щи-ят
женски род про-у-мя-ва-ща
членувано про-у-мя-ва-ща-та
среден род про-у-мя-ва-що
членувано про-у-мя-ва-що-то
множествено число про-у-мя-ва-щи
членувано про-у-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-у-мя-вай-ки