проумявало съм

Речник на българския език

1. проумявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проумявало съм е производна форма на проумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. проумявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проумявало съм е производна форма на проумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. проумявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

проумявало съм е производна форма на проумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).