ВОЙНИК

Речник на българския език

войнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. войнѝци, м.
1. Лице, което отбива военната си служба в казармата.
2. Военнослужещ.
прил. войнѝшки, войнѝшка, войнѝшко, мн. войнѝшки. Войнишка служба.

Грешни изписвания (1)

  • вуйник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой-ник
непълен член вой-ни-ка
пълен член вой-ни-кът
мн.ч. вой-ни-ци
членувано вой-ни-ци-те
бройна форма вой-ни-ци
звателна форма вой-ни-ко