редник

Речник на българския език

рѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. редници, м.
1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи.
2. Разг. Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член.прил. реднически, редническа, редническо, мн. реднически.

Грешни изписвания (1)

  • реднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ред-ник
непълен член ред-ни-ка
пълен член ред-ни-кът
мн.ч. ред-ни-ци
членувано ред-ни-ци-те
бройна форма ред-ни-ци
звателна форма ред-ни-ко